Преселих се в едно безвремие.
И бездни и небе увличат ме.
Не съм на себе си, но Себе си -
бездънна от Тебé-Обичане.
И с дъх не смея да ранявам
на лудостта ни свята Силата,
а тихо... с вик сподавен падам
във пропаст, дето ме въздига.
От тънък ръб... свободно падане.
Нагоре само! Път без връщане.
Най-истинският транс-отдаване
на клетки с Дух единосъщен. ...