Небивалици
Откакто в мен пресъхнаха реките
и всичките капчуци онемяха,
аз ден и нощ по улиците скитам
и търся облак - да ми бъде стряха.
Небето се смили, порой ми прати,
светкавица продъни тишината.
Реките ми потекоха обратно,
капчуците разнесоха мълвата,
че всички облаци за мен се сбили,
а небосводът тесен им се сторил,
та с мълнии дуел си обявили...
Сънувана, небивала история.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
