Небивалици

Поэзия » Любовная

1.2K 0 27

Откакто в мен пресъхнаха реките

и всичките капчуци онемяха,

аз ден и нощ по улиците скитам

и търся облак - да ми бъде стряха.

Небето се смили, порой ми прати,

светкавица продъни тишината.

Реките ми потекоха обратно,

капчуците разнесоха мълвата,

че всички облаци за мен се сбили,

а небосводът тесен им се сторил,

та с мълнии дуел си обявили...

Сънувана, небивала история.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Queen_of_Dreamland (Наталия)

Страхотно е ! Поздравявам те от сърце!

2009-04-08T21:07:47+03:00
voda (Елица Ангелова)

Сашо, стига си импровизирал, ами напиши някой сериозен стих.
Сърдечни поздрави на всички - за прекрасните отзиви!

2009-04-06T23:40:33+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Жаравата в пепел се превръща,
но моята любов към теб остава,
тя тлее и пепел не става.
Отново усещам дъх на пролетни треви
и чувствата когато в мен се влюби.
Щом срещна те, огъня в тебе ще разпаля,
ще се завърнеш ти при мен
и любовта ни ще се разгаря.
Сърдечни поздрави Ели!

2009-04-06T22:04:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

дай Боже...пожелавам от сърце!
красиво чувство...красив стих...с обич, мила Елица.

2009-04-06T21:03:11+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

.....ДАНО...!

2009-04-06T19:59:57+03:00