9 oct 2007, 8:24

Неблагодарен

  Poesía
1.3K 0 3

Без теб живота ми е ад безкраен,
без тебе само болка ме зове.
Поглеждам те, и чувствам се неблагодарен
за това, що даде за година-две.

Сега съм сам в мрака на нощта,
обгърнат в спомените с мъгла.
Оглеждам се в небето за една звезда,
звезда, даряваща ми сладост в света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С хубав стих идваш при нас.
    С обич.
  • Прекрасно! Добре дошъл и от мен!
  • Добре дошъл в света на поезията!!! И стига вече си се подценявал толкова,защото пишеш красиво и най-важното-пишеш честно,с чувство,макар и с болка.Но знай,че най-истинските стихове са тъжните,тези които ни карат да си спомняме и най-мрачните моменти от живота ни,но и тези които ни дават сили да ги преодолеем и да продължим напред.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...