6 ene 2009, 23:46

Неблагодарна

  Poesía
1K 0 1

          

    На тебе, дето все ме изчакваш -

    с цвете, да закъснея за срещите.

    На теб, за когото, признавам,

     стиховете ми рядко се сещат.

 

    На тебе, който с подгизнало рамо

    за кой ли път сбираш сълзите ми

    и неизменно, без да щеш, прощаваш

    за моите мъки, които изпиваш.

 

    Какво да ти дам - едно "обичам те "

     едва ли ще е достатъчно.

    Ще пробвам с: "прости ми, прости,

                                               едничък!" -

    преди отново да метна торба през рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Златева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При език толкова богат ,разкошен и синхронизиран,да се пишат стихове без рими е почти престъпление!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...