6 янв. 2009 г., 23:46

Неблагодарна

1K 0 1

          

    На тебе, дето все ме изчакваш -

    с цвете, да закъснея за срещите.

    На теб, за когото, признавам,

     стиховете ми рядко се сещат.

 

    На тебе, който с подгизнало рамо

    за кой ли път сбираш сълзите ми

    и неизменно, без да щеш, прощаваш

    за моите мъки, които изпиваш.

 

    Какво да ти дам - едно "обичам те "

     едва ли ще е достатъчно.

    Ще пробвам с: "прости ми, прости,

                                               едничък!" -

    преди отново да метна торба през рамо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • При език толкова богат ,разкошен и синхронизиран,да се пишат стихове без рими е почти престъпление!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....