Неблагодарна
1K
0
1
На тебе, дето все ме изчакваш -
с цвете, да закъснея за срещите.
На теб, за когото, признавам,
стиховете ми рядко се сещат.
На тебе, който с подгизнало рамо
за кой ли път сбираш сълзите ми
и неизменно, без да щеш, прощаваш
за моите мъки, които изпиваш.
Какво да ти дам - едно "обичам те "
едва ли ще е достатъчно.
Ще пробвам с: "прости ми, прости,
едничък!" -
преди отново да метна торба през рамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Златева Всички права запазени
