На тебе, дето все ме изчакваш -

    с цвете, да закъснея за срещите.

    На теб, за когото, признавам,

     стиховете ми рядко се сещат.

    На тебе, който с подгизнало рамо

    за кой ли път сбираш сълзите ми

    и неизменно, без да щеш, прощаваш

    за моите мъки, които изпиваш.

    Какво да ти дам - едно "обичам те "

     едва ли ще е достатъчно.

    Ще пробвам с: "прости ми, прости,

                                               едничък!" -

    преди отново да метна торба през рамо.