27 dic 2011, 11:28

... небрежно скучен...

  Poesía
958 0 17

Той пише стихове - небрежно скучни.

Тя също пише стихове - докосната...

Той вече не задава глупави въпроси -

Тя няма как реално да се случи.

 

Отдавна кръговрата на мечтите

затворил е кръга за всяко сбъдване.

И само някога, преди разсъмване,

във къдрите ú меки се оплита...

 

Извайва я във строфи с нежни пръсти.

И думите неказани подрежда.

Рисува я в мастилени одежди

и в тъмното ликът ú светъл търси...

 

... Усмихва се на плахата надежда,

която като Феникс все възкръсва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...