Dec 27, 2011, 11:28 AM

... небрежно скучен...

  Poetry
964 0 17

Той пише стихове - небрежно скучни.

Тя също пише стихове - докосната...

Той вече не задава глупави въпроси -

Тя няма как реално да се случи.

 

Отдавна кръговрата на мечтите

затворил е кръга за всяко сбъдване.

И само някога, преди разсъмване,

във къдрите ú меки се оплита...

 

Извайва я във строфи с нежни пръсти.

И думите неказани подрежда.

Рисува я в мастилени одежди

и в тъмното ликът ú светъл търси...

 

... Усмихва се на плахата надежда,

която като Феникс все възкръсва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....