Dec 27, 2011, 11:28 AM

... небрежно скучен...

  Poetry
960 0 17

Той пише стихове - небрежно скучни.

Тя също пише стихове - докосната...

Той вече не задава глупави въпроси -

Тя няма как реално да се случи.

 

Отдавна кръговрата на мечтите

затворил е кръга за всяко сбъдване.

И само някога, преди разсъмване,

във къдрите ú меки се оплита...

 

Извайва я във строфи с нежни пръсти.

И думите неказани подрежда.

Рисува я в мастилени одежди

и в тъмното ликът ú светъл търси...

 

... Усмихва се на плахата надежда,

която като Феникс все възкръсва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...