... небрежно скучен...
Той пише стихове - небрежно скучни.
Тя също пише стихове - докосната...
Той вече не задава глупави въпроси -
Тя няма как реално да се случи.
Отдавна кръговрата на мечтите
затворил е кръга за всяко сбъдване.
И само някога, преди разсъмване,
във къдрите ú меки се оплита...
Извайва я във строфи с нежни пръсти.
И думите неказани подрежда.
Рисува я в мастилени одежди
и в тъмното ликът ú светъл търси...
... Усмихва се на плахата надежда,
която като Феникс все възкръсва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
