2 mar 2018, 12:14

Нечакан гост 

  Poesía
699 12 15

Светлината ми дойде на гости
и в миглите мои поспря.
Със тъжни зеници докоснах
лъчите й свити в зрънца.
Усмихнах се в отговор -
стихнах.
Бе миг на вълшебство и плен.
Молба й отправих - без говор -
неканена идвай при мен.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е. Един миг може да съдържа толкова много!
  • Великолепният вълшебен стих заплени и мен, Младене! Благодаря ти за удоволствието!
  • Винаги дръж вратата отворена за нея! Поздрави, Младене!
  • Светла гостенка си имал, красиво е да я почувстваш по този начин и да ни приобщиш към това усещане. Поздравления!
  • Много затрогващ стих, браво, Младене!
  • Хареса ми!
  • Нечаканият гост е може би най-желаният.Никога не се знае кой ще донесе светлината.
  • Благодаря на всички коментирали, оценили, или поставили в Любими, този и предходния ми стих. Трогнат съм от доброто ви отношение към творчеството ми и ви честитя в аванс светлия утрешен празник, а също и Баба Марта. Да ви носи здраве, радост и успехи!
  • Много красиво Мисана....много нежно вълшебство!
  • Невероятно нежно излъчване усети в стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Вероятно тук светлината олицетворява духовно просветление, миг на прозрение? Поне аз така я усещам. И поканата е много на място, защото мнозина дори не я пускат при себе си, в спарения уют на тъмнината се чувстват по-безопасно.
  • Прекрасно и нежно усещане оставя този стих, Младене!
  • Изразът "Останах без думи" обикновено звучи като клише, но се питам, как мога да опиша тази малка прелест, след като прочетеното се изживява и думите губят своя смисъл! Ще си запазя това усещане с усмивка, защото ме плени! Поздрав, Младене!
  • Неочаквана среща...
    И много желана!
    Поздравления,Мисана!
  • !!!
Propuestas
: ??:??