Mar 2, 2018, 12:14 PM

Нечакан гост

  Poetry
858 12 15

Светлината ми дойде на гости
и в миглите мои поспря.
Със тъжни зеници докоснах
лъчите й свити в зрънца.
Усмихнах се в отговор -
стихнах.
Бе миг на вълшебство и плен.
Молба й отправих - без говор -
неканена идвай при мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е. Един миг може да съдържа толкова много!
  • Великолепният вълшебен стих заплени и мен, Младене! Благодаря ти за удоволствието!
  • Винаги дръж вратата отворена за нея! Поздрави, Младене!
  • Светла гостенка си имал, красиво е да я почувстваш по този начин и да ни приобщиш към това усещане. Поздравления!
  • Много затрогващ стих, браво, Младене!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...