Нечакан гост

17 may 2023, 12:48

Poesía

394 1 3

Тихата стая се разсънила в мрака,

бавно изскърцала плаха врата.

Сънен будилник смутено затракал

забравен рефрен изпод прахта.

Някой внезапно бе влязъл във къщи,

тихо на прага се беше поспрял.

Нежно погалил картините с пръсти

и светлина да запали успял.

Грейнала, стаята оживяла!

Странният гостенин времето спрял.

Ала безмълвно после признала:

чудо бил сторил той, но…закъснял.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Живка_Недялкова (Живка Недялкова)

2023-05-17T19:24:19+03:00

Много благодаря за оценката, Петя!
Петя_Ап

2023-05-17T16:22:04+03:00

Да, хубаво написано и има една интересна мистичност. Хареса ми
Живка_Недялкова (Живка Недялкова)

2023-05-17T13:08:25+03:00

Аз ти благодаря, мила Бела! Всеки път имаш прекрасни думи за мен! Този стих е моето мечтано връщане към корените ми, към "кибритената кутийка", както наричаше един мой познат писател римуваната реч. Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път!