Тихата стая се разсънила в мрака,
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи,
тихо на прага се беше поспрял.
Нежно погалил картините с пръсти
и светлина да запали успял.
Грейнала, стаята оживяла!
Странният гостенин времето спрял.
Ала безмълвно после признала:
чудо бил сторил той, но…закъснял.