Тихата стая се разсънила в мрака,
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи,
тихо на прага се беше поспрял.
Нежно погалил картините с пръсти
и светлина да запали успял.
Грейнала, стаята оживяла!
Странният гостенин времето спрял.
Ала безмълвно после признала:
чудо бил сторил той, но…закъснял.
© Живка Недялкова All rights reserved.
Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път! Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
