17.05.2023 г., 12:48 ч.

Нечакан гост 

  Поезия
334 1 3

 

Тихата стая се разсънила в мрака,

бавно изскърцала плаха врата.

Сънен будилник смутено затракал

забравен рефрен изпод прахта.

 

Някой внезапно бе влязъл във къщи,

тихо на прага се беше поспрял.

Нежно погалил картините с пръсти

и светлина да запали успял. 

 

Грейнала, стаята оживяла!

Странният гостенин времето спрял.

Ала безмълвно после признала:  

чудо бил сторил той, но…закъснял.

© Живка Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря за оценката, Петя!
  • Да, хубаво написано и има една интересна мистичност. Хареса ми
  • Аз ти благодаря, мила Бела! Всеки път имаш прекрасни думи за мен! Този стих е моето мечтано връщане към корените ми, към "кибритената кутийка", както наричаше един мой познат писател римуваната реч. Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път!
Предложения
: ??:??