17.05.2023 г., 12:48

Нечакан гост

706 1 2

 

Тихата стая се разсънила в мрака,

бавно изскърцала плаха врата.

Сънен будилник смутено затракал

забравен рефрен изпод прахта.

 

Някой внезапно бе влязъл във къщи,

тихо на прага се беше поспрял.

Нежно погалил картините с пръсти

и светлина да запали успял. 

 

Грейнала, стаята оживяла!

Странният гостенин времето спрял.

Ала безмълвно после признала:  

чудо бил сторил той, но…закъснял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за оценката, Петя!
  • Аз ти благодаря, мила Бела! Всеки път имаш прекрасни думи за мен! Този стих е моето мечтано връщане към корените ми, към "кибритената кутийка", както наричаше един мой познат писател римуваната реч. Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...