17.05.2023 г., 12:48

Нечакан гост

703 1 2

 

Тихата стая се разсънила в мрака,

бавно изскърцала плаха врата.

Сънен будилник смутено затракал

забравен рефрен изпод прахта.

 

Някой внезапно бе влязъл във къщи,

тихо на прага се беше поспрял.

Нежно погалил картините с пръсти

и светлина да запали успял. 

 

Грейнала, стаята оживяла!

Странният гостенин времето спрял.

Ала безмълвно после признала:  

чудо бил сторил той, но…закъснял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за оценката, Петя!
  • Аз ти благодаря, мила Бела! Всеки път имаш прекрасни думи за мен! Този стих е моето мечтано връщане към корените ми, към "кибритената кутийка", както наричаше един мой познат писател римуваната реч. Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...