17 мая 2023 г., 12:48

Нечакан гост

710 1 2

 

Тихата стая се разсънила в мрака,

бавно изскърцала плаха врата.

Сънен будилник смутено затракал

забравен рефрен изпод прахта.

 

Някой внезапно бе влязъл във къщи,

тихо на прага се беше поспрял.

Нежно погалил картините с пръсти

и светлина да запали успял. 

 

Грейнала, стаята оживяла!

Странният гостенин времето спрял.

Ала безмълвно после признала:  

чудо бил сторил той, но…закъснял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за оценката, Петя!
  • Аз ти благодаря, мила Бела! Всеки път имаш прекрасни думи за мен! Този стих е моето мечтано връщане към корените ми, към "кибритената кутийка", както наричаше един мой познат писател римуваната реч. Предувствам, че ще ми стане любимо. Радвам се, че ме посети и този път!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...