old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
21 abr 2008, 8:27

Нечакан тен 

  Poesía » De amor
653 0 6

Мълчиш.
И ще запомня силни устни,
в безмълвието тънко-изтънели.
Да не пророниш дума
е изкуство.
От тайни мисли тъй сме почернели.

Мълчим.
Какво ли толкова ще скрием
един от друг, на тишината верни?
Но сме потайни.
Всеки гледа да открие
в Небето общо - своята вечерница.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав,силен и точен стих! Поздрави
  • Случва се... понякога и Зорница да намериш/не името... що па не и името /. Накрая се оказва, че и двете са... не две и не звезди, а планета! Ама общото небе кефи... на тоя кеф май любов му се вика.
    Просто така ми хукнаха асоциациите... Особено след намазването със слънцезащитния крем.
    Поздрави, Сашо!
  • Excellent acting!!! - е надценяваш ме! В речниците ми го няма, чрез гугъл не го намерих, човек не може да знае всичко - помагай!
  • Харесах много този стих! Поздрав!
  • Да не пророниш дума
    _____________________
    Не е само изкуство old_scoundrel...
    Excellent acting!!!





  • Казал си го...с най-точните думи...
    по най-добрия начин...!
    Много харесвам стиховете ти, Александър.
Propuestas
: ??:??