21.04.2008 г., 8:27

Нечакан тен

Поезия » Любовна

844 0 6

Мълчиш.
И ще запомня силни устни,
в безмълвието тънко-изтънели.
Да не пророниш дума
е изкуство.
От тайни мисли тъй сме почернели.

Мълчим.
Какво ли толкова ще скрием
един от друг, на тишината верни?
Но сме потайни.
Всеки гледа да открие
в Небето общо - своята вечерница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Невена70 (Невена петрова)

Много хубав,силен и точен стих! Поздрави

2008-05-03T23:28:20+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Случва се... понякога и Зорница да намериш/не името... що па не и името /. Накрая се оказва, че и двете са... не две и не звезди, а планета! Ама общото небе кефи... на тоя кеф май любов му се вика.
Просто така ми хукнаха асоциациите... Особено след намазването със слънцезащитния крем.
Поздрави, Сашо!

2008-04-21T22:31:02+03:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Excellent acting!!! - е надценяваш ме! В речниците ми го няма, чрез гугъл не го намерих, човек не може да знае всичко - помагай!

2008-04-21T19:02:04+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Харесах много този стих! Поздрав!

2008-04-21T17:35:45+03:00
Седем (Дани Монов)

Да не пророниш дума
_____________________
Не е само изкуство old_scoundrel...
Excellent acting!!!

2008-04-21T16:41:01+03:00