Мълчиш.
И ще запомня силни устни,
в безмълвието тънко-изтънели.
Да не пророниш дума
е изкуство.
От тайни мисли тъй сме почернели.
Мълчим.
Какво ли толкова ще скрием
един от друг, на тишината верни?
Но сме потайни.
Всеки гледа да открие
в Небето общо - своята вечерница.
© Александър Белчев All rights reserved.
/. Накрая се оказва, че и двете са... не две и не звезди, а планета! Ама общото небе кефи... на тоя кеф май любов му се вика.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
