Мълчиш.
И ще запомня силни устни,
в безмълвието тънко-изтънели.
Да не пророниш дума
е изкуство.
От тайни мисли тъй сме почернели.
Мълчим.
Какво ли толкова ще скрием
един от друг, на тишината верни?
Но сме потайни.
Всеки гледа да открие
в Небето общо - своята вечерница.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены
/. Накрая се оказва, че и двете са... не две и не звезди, а планета! Ама общото небе кефи... на тоя кеф май любов му се вика.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
