26 nov 2025, 20:42

Нечетимостта в кръвта

136 0 0

Счупи ме.

 

Кръвта остана върху твоята дипляна.

 

Подпиши се,

за да знаят кой ме нарани,

кой остави белезите невидяни,

кой с пръст ме посочи.

 

Закачи я — в рамка я сложи,

на стената в най-тъмната стая.

Ярко да блести

кръвта ми в душата.

 

Изгори я — тя не гори.

Не е жива,

не е червена.

 

Тъмното се дъни все там.

Ярко няма да заблести,

нито тихо ще скимти.

 

Всичко ще остане сянка,

без светлина.

 

Силует,

останaл без прожектор.

 

Нож окървавен.

Сърце, счупено на две.

 

Остави ме така и тръгна.

Не се обърна.

 

Страхът в теб се умножи

и се разпиля по белите листи.

 

Разчете ли го?

Думите „обичам те“ закрити ли бяха

от кръвта по вените — мътни,

едвам кървящи.

 

Капка по капка.

Болка след болка.

Кръв след кръв.

 

Подгизнаха — разляти.

 

Как ще ги разчетеш сега?

Как ще разбереш сърцето ми така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Katerina Pavlova Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...