26.11.2025 г., 20:42

Нечетимостта в кръвта

145 0 0

Счупи ме.

 

Кръвта остана върху твоята дипляна.

 

Подпиши се,

за да знаят кой ме нарани,

кой остави белезите невидяни,

кой с пръст ме посочи.

 

Закачи я — в рамка я сложи,

на стената в най-тъмната стая.

Ярко да блести

кръвта ми в душата.

 

Изгори я — тя не гори.

Не е жива,

не е червена.

 

Тъмното се дъни все там.

Ярко няма да заблести,

нито тихо ще скимти.

 

Всичко ще остане сянка,

без светлина.

 

Силует,

останaл без прожектор.

 

Нож окървавен.

Сърце, счупено на две.

 

Остави ме така и тръгна.

Не се обърна.

 

Страхът в теб се умножи

и се разпиля по белите листи.

 

Разчете ли го?

Думите „обичам те“ закрити ли бяха

от кръвта по вените — мътни,

едвам кървящи.

 

Капка по капка.

Болка след болка.

Кръв след кръв.

 

Подгизнаха — разляти.

 

Как ще ги разчетеш сега?

Как ще разбереш сърцето ми така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Katerina Pavlova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...