26.11.2025 г., 20:42

Нечетимостта в кръвта

137 0 0

Счупи ме.

 

Кръвта остана върху твоята дипляна.

 

Подпиши се,

за да знаят кой ме нарани,

кой остави белезите невидяни,

кой с пръст ме посочи.

 

Закачи я — в рамка я сложи,

на стената в най-тъмната стая.

Ярко да блести

кръвта ми в душата.

 

Изгори я — тя не гори.

Не е жива,

не е червена.

 

Тъмното се дъни все там.

Ярко няма да заблести,

нито тихо ще скимти.

 

Всичко ще остане сянка,

без светлина.

 

Силует,

останaл без прожектор.

 

Нож окървавен.

Сърце, счупено на две.

 

Остави ме така и тръгна.

Не се обърна.

 

Страхът в теб се умножи

и се разпиля по белите листи.

 

Разчете ли го?

Думите „обичам те“ закрити ли бяха

от кръвта по вените — мътни,

едвам кървящи.

 

Капка по капка.

Болка след болка.

Кръв след кръв.

 

Подгизнаха — разляти.

 

Как ще ги разчетеш сега?

Как ще разбереш сърцето ми така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Katerina Pavlova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...