30 dic 2010, 13:06

Нечий свян 

  Poesía » Otra
1006 0 37


        


Нечий свян

 

... търкулна се Луната,

засмя се на света,

приглади с нежна длан

притурената болка от съдбата

и се огледа в нечий свян...

 

какво пък - люшна се хорото,

магията на ритъма потропва с крак,

прекрасни в своя свят от везано вълшебство,

молитвите за берекет покълват и цъфтят...

 

подай ръка - така се прави -

все някога ще трябва някому да довериш

на своя личен и самотен свят горчивите представи:

вдигни очи и се опитай да простиш...

 

на себе си,

на смелостта,

на житието,

на болката,

на радостта...

 

танцувай - нека чуе Бог желанията на сърцето...

единствено хорото свърза "този" с "оня" свят!

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??