30 dic 2010, 13:06

Нечий свян

  Poesía » Otra
1.1K 0 37


        


Нечий свян

 

... търкулна се Луната,

засмя се на света,

приглади с нежна длан

притурената болка от съдбата

и се огледа в нечий свян...

 

какво пък - люшна се хорото,

магията на ритъма потропва с крак,

прекрасни в своя свят от везано вълшебство,

молитвите за берекет покълват и цъфтят...

 

подай ръка - така се прави -

все някога ще трябва някому да довериш

на своя личен и самотен свят горчивите представи:

вдигни очи и се опитай да простиш...

 

на себе си,

на смелостта,

на житието,

на болката,

на радостта...

 

танцувай - нека чуе Бог желанията на сърцето...

единствено хорото свърза "този" с "оня" свят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...