Нечий свян
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата
и се огледа в нечий свян...
какво пък - люшна се хорото,
магията на ритъма потропва с крак,
прекрасни в своя свят от везано вълшебство,
молитвите за берекет покълват и цъфтят...
подай ръка - така се прави -
все някога ще трябва някому да довериш ...