Нечий свян
Нечий свян
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата
и се огледа в нечий свян...
какво пък - люшна се хорото,
магията на ритъма потропва с крак,
прекрасни в своя свят от везано вълшебство,
молитвите за берекет покълват и цъфтят...
подай ръка - така се прави -
все някога ще трябва някому да довериш
на своя личен и самотен свят горчивите представи:
вдигни очи и се опитай да простиш...
на себе си,
на смелостта,
на житието,
на болката,
на радостта...
танцувай - нека чуе Бог желанията на сърцето...
единствено хорото свърза "този" с "оня" свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
