Недей
Не закачай Луната на моя прозорец.
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.
Не ми подарявай букет от комети.
Те изпадаха всички в твойте крака.
Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети,
като чужди в градината полски цветя.
Не кръщавай планетата с моето име.
Не сънувай два ангела бели в нощта.
Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си,
но... не казвай, че няма любов на света.
Не помни, че съм плакала дълго за тебе.
С усмивка го правех. Да не боли.
Безразличната маска пред тебе си сложих,
но... в живота ми труден - най-важен бе ти!
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.
Не ми подарявай букет от комети.
Те изпадаха всички в твойте крака.
Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети,
като чужди в градината полски цветя.
Не кръщавай планетата с моето име.
Не сънувай два ангела бели в нощта.
Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си,
но... не казвай, че няма любов на света.
Не помни, че съм плакала дълго за тебе.
С усмивка го правех. Да не боли.
Безразличната маска пред тебе си сложих,
но... в живота ми труден - най-важен бе ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
Отново право в сърцето с този стих!
