28.10.2008 г., 20:48 ч.

Недей 

  Поезия
854 0 25
Не закачай Луната на моя прозорец.
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.


Не ми подарявай букет от комети.
Те изпадаха всички в твойте крака.
Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети,
като чужди в градината полски цветя.

Не кръщавай планетата с моето име.
Не сънувай два ангела бели в нощта.
Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си,
но... не казвай, че няма любов на света.

Не помни, че съм плакала дълго за тебе.
С усмивка го правех. Да не боли.
Безразличната маска пред тебе си сложих,
но... в живота ми труден - най-важен бе ти!



© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??