Aneta_kz (Анета) Aneta_kz (Анета)
10 511
Oct 28, 2008, 8:48 PM

Недей

  Poetry
1K 0 25
Не закачай Луната на моя прозорец.
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.


Не ми подарявай букет от комети.
Те изпадаха всички в твойте крака.
Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети,
като чужди в градината полски цветя.

Не кръщавай планетата с моето име.
Не сънувай два ангела бели в нощта.
Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си,
но... не казвай, че няма любов на света.

Не помни, че съм плакала дълго за тебе.
С усмивка го правех. Да не боли.
Безразличната маска пред тебе си сложих,
но... в живота ми труден - най-важен бе ти!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0