Oct 28, 2008, 8:48 PM

Недей

  Poetry
1K 0 25
Не закачай Луната на моя прозорец.
Нека свети за другите. Аз ослепях.
Дълго взирах се в нея и и говорех,
ала нейните тайни до днес не разбрах.


Не ми подарявай букет от комети.
Те изпадаха всички в твойте крака.
Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети,
като чужди в градината полски цветя.

Не кръщавай планетата с моето име.
Не сънувай два ангела бели в нощта.
Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си,
но... не казвай, че няма любов на света.

Не помни, че съм плакала дълго за тебе.
С усмивка го правех. Да не боли.
Безразличната маска пред тебе си сложих,
но... в живота ми труден - най-важен бе ти!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...