Недей!
За какво ти е моя адрес?
Не пиши и не идвай, не се и обаждай!
Даже мислите свои не пращай към мен,
повече стария огън в мен не подклаждай!
Не ме карай вече да тръпна,
да се свивам в конвулсии нежни от жарка любов,
остави ме горчивия хап сама да преглътна,
да поплача безмълвно, да викам без зов!
Недей! Повече не се завръщай!
Нямам сили да превъзмогна това.
Нямам нужда дори и от тебе.
Имам нужда да остана сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Стоянова Todos los derechos reservados
