Недей!
За какво ти е моя адрес?
Не пиши и не идвай, не се и обаждай!
Даже мислите свои не пращай към мен,
повече стария огън в мен не подклаждай!
Не ме карай вече да тръпна,
да се свивам в конвулсии нежни от жарка любов,
остави ме горчивия хап сама да преглътна,
да поплача безмълвно, да викам без зов!
Недей! Повече не се завръщай!
Нямам сили да превъзмогна това.
Нямам нужда дори и от тебе.
Имам нужда да остана сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Стоянова Всички права запазени
