Недей!
За какво ти е моя адрес?
Не пиши и не идвай, не се и обаждай!
Даже мислите свои не пращай към мен,
повече стария огън в мен не подклаждай!
Не ме карай вече да тръпна,
да се свивам в конвулсии нежни от жарка любов,
остави ме горчивия хап сама да преглътна,
да поплача безмълвно, да викам без зов!
Недей! Повече не се завръщай!
Нямам сили да превъзмогна това.
Нямам нужда дори и от тебе.
Имам нужда да остана сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Стоянова Все права защищены
