Виж, недей се натъжава,
защото вънка все вали,
това е знак и означава,
че Господ плаче пак, нали?
Защото въпреки, че е всесилен,
с човек не може да се спори,
усеща се, че е безсилен
и чуди се какво да стори.
На злобата недей отвръща,
със нея оправия няма,
лъжата бързо се превръща
във истина с искри обляна.
За алчността пределите къде са,
до нея крачи завистта,
поставят пред очите ти завеса,
в какво превърнаха света?
На алчността не вярвай ти, пази се,
не е приятел за опора,
на добротата довери се
и тя понякога печели спора.
А любовта над всички тях се носи
във опити да надделее,
остават хиляди въпроси
и кой накрая ще се смее.
© Живко Енев Todos los derechos reservados