Довереница (Дочка Василева)
485 17629
8 mar 2008, 19:26

Недей да плачеш, мамо... 

  Poesía » Filosófica
1114 1 21
 

Във слънчевото ехо - детски смях

е скрита тайната на твоето безсмъртие.

Защото ти си винаги  началото.

Началото на всички земни пътища.

 

А зад гърба ти се спотайва времето,

в което бе обект на  възхищение...

Край тебе въздухът сега е напоен

с готови отговори и с търпение.

 

Ръцете ти са люлката, в която

мечтите ни се раждат и узряват.

В сърцето майчино е вечно лято,

защото то безотказно прощава.

 

Минута по минута, час по час

от себе си откъсваш и раздаваш.

Не искаш нищо. Само онзи глас,

от който някак по-спокойна ставаш.

 

- Добре съм, мамо... Мамо, не плачи!

Животът ми е низ от обещания...

Недоизпълнени. Към две очакващи очи...

- Добре съм, чуваш ли? Недей да плачеш, мамо!

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??