Mar 8, 2008, 7:26 PM

Недей да плачеш, мамо... 

  Poetry » Phylosophy
1166 1 21
Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето,
в което бе обект на възхищение...
Край тебе въздухът сега е напоен
с готови отговори и с търпение.
Ръцете ти са люлката, в която
мечтите ни се раждат и узряват.
В сърцето майчино е вечно лято,
защото то безотказно прощава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??