Недей да плачеш, мамо...
Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето,
в което бе обект на възхищение...
Край тебе въздухът сега е напоен
с готови отговори и с търпение.
Ръцете ти са люлката, в която
мечтите ни се раждат и узряват.
В сърцето майчино е вечно лято,
защото то безотказно прощава.
Минута по минута, час по час
от себе си откъсваш и раздаваш.
Не искаш нищо. Само онзи глас,
от който някак по-спокойна ставаш.
- Добре съм, мамо... Мамо, не плачи!
Животът ми е низ от обещания...
Недоизпълнени. Към две очакващи очи...
- Добре съм, чуваш ли? Недей да плачеш, мамо!
© Дочка Василева All rights reserved.
