30 may 2009, 0:23

Недей ме пренаписва

  Poesía
1.4K 0 18

Повтаряй си на глас, че аз съм силната.

Макар и с периферното си зрение

да виждаш, че съм болна и съм срината,

повтаряй го на глас. Добро твърдение.

 

Вземи го даже за отправна точка

на всичките последвали провали.

И болката ще бъде равна точно

на крайния предел на мойта скала.

 

Имаш нужда от удобно оправдание?

И него ще ти дам. За да е лесно.

Билото между нас до днес едва ли е

по-горе от нивото на телесното.

 

Дори и да съм слаба, аз съм истинска.

Пак себе си. Без ти да ме измисляш.

Върви си съчинявай нова приказка.

А моята... недей я пренаписва.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...