Повтаряй си на глас, че аз съм силната.
Макар и с периферното си зрение
да виждаш, че съм болна и съм срината,
повтаряй го на глас. Добро твърдение.
Вземи го даже за отправна точка
на всичките последвали провали.
И болката ще бъде равна точно
на крайния предел на мойта скала.
Имаш нужда от удобно оправдание?
И него ще ти дам. За да е лесно.
Билото между нас до днес едва ли е
по-горе от нивото на телесното.
Дори и да съм слаба, аз съм истинска.
Пак себе си. Без ти да ме измисляш.
Върви си съчинявай нова приказка.
А моята... недей я пренаписва.
© Надежда Тодорова Всички права запазени