Недей се връща, пусто е в мен.

22 mar 2008, 17:22

Poesía » De amor

750 0 4

Връщаш ли се? Моля те, недей!
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.

Не мога нищо да ти дам.
"Защо ли?"- някой ще се пита.
Душата ми е празен храм.
Във него само сенките се скитат.

Сенки тъй жалейни и самотни,
на чувствата ми тъй употребени.
Бягат даже дивите животни
от мястото ми тъй опечалено.

Не се завръщай. Смисъл няма.
Със сенки свикнах аз да си живея.
Няма вяра, няма болка, нищо няма.
Със сенките седя си и се смея.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vanesa_crazy (Ванеса)

2008-05-08T14:04:48+03:00

Прекрасен стих
katkatkat (Катя)

2008-03-23T09:30:10+02:00

Браво! Поздравявам те, много ми хареса стиха ти!
fraulia (Васка Мадарова)

2008-03-22T18:56:30+02:00

Хареса ми!Прегръдки
aivun1991 (Иван Русланов)

2008-03-22T17:25:12+02:00

Найстина добро стихотворение.

"Няма вяра, няма болка, нищо няма.
Със сенките седя си и се смея."

Найстина ме трогна.