Недей се връща, пусто е в мен.
Връщаш ли се? Моля те, недей!
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.
Не мога нищо да ти дам.
"Защо ли?"- някой ще се пита.
Душата ми е празен храм.
Във него само сенките се скитат.
Сенки тъй жалейни и самотни,
на чувствата ми тъй употребени.
Бягат даже дивите животни
от мястото ми тъй опечалено.
Не се завръщай. Смисъл няма.
Със сенки свикнах аз да си живея.
Няма вяра, няма болка, нищо няма.
Със сенките седя си и се смея.
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.
Не мога нищо да ти дам.
"Защо ли?"- някой ще се пита.
Душата ми е празен храм.
Във него само сенките се скитат.
Сенки тъй жалейни и самотни,
на чувствата ми тъй употребени.
Бягат даже дивите животни
от мястото ми тъй опечалено.
Не се завръщай. Смисъл няма.
Със сенки свикнах аз да си живея.
Няма вяра, няма болка, нищо няма.
Със сенките седя си и се смея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
