Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той
под водопад от изгрев се протяга.
Сънят е по пижама. И за кой,
за кой ли път с Луната ще избяга.
Неделя е. Ухае на кафе,
на лято, на липи. И още тихо е.
Синее мълчаливото небе
и много нежно се превръща в стихове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
И за понеделник и за петък имам...останалите дни нещо ми бягат , но не се знае
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
