11 nov 2024, 8:28  

Неделна нежност

  Poesía
309 1 3

НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ

 

Неделя. Безпределна тишина.

По улици. Градинки. И площади.

Ще кажеш, че е минала война.

В безмълвиците вече ми се гади.

 

А колко искам някому: – Здравей! –

с най-тихата си обич да му кажа.

И с тебешир – във ямб или в хорей

да му надраскам стихче на паважа.

 

Да го прегърна – мой забравен брат.

Лула тютюн на пейката да дръпнем.

Защото всички в този смахнат свят

сме толкова отчайващо безпътни!

 

Подир минута да се разделим.

И пътят му – дай, Боже! – да е светъл.

От нас животът литва – яко дим! –

остава само шепа топла пепел.

 

Мен стига ми надеждица една –

в пространствата край нас несподелими –

из моята неделна тишина

милунка да ви пратя с две-три рими.

 

10 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...