НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади.
А колко искам някому: – Здравей! –
с най-тихата си обич да му кажа.
И с тебешир – във ямб или в хорей
да му надраскам стихче на паважа.
Да го прегърна – мой забравен брат.
Лула тютюн на пейката да дръпнем.
Защото всички в този смахнат свят
сме толкова отчайващо безпътни!
Подир минута да се разделим.
И пътят му – дай, Боже! – да е светъл.
От нас животът литва – яко дим! –
остава само шепа топла пепел.
Мен стига ми надеждица една –
в пространствата край нас несподелими –
из моята неделна тишина
милунка да ви пратя с две-три рими.
10 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени