11.11.2024 г., 8:28  

Неделна нежност

307 1 3

НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ

 

Неделя. Безпределна тишина.

По улици. Градинки. И площади.

Ще кажеш, че е минала война.

В безмълвиците вече ми се гади.

 

А колко искам някому: – Здравей! –

с най-тихата си обич да му кажа.

И с тебешир – във ямб или в хорей

да му надраскам стихче на паважа.

 

Да го прегърна – мой забравен брат.

Лула тютюн на пейката да дръпнем.

Защото всички в този смахнат свят

сме толкова отчайващо безпътни!

 

Подир минута да се разделим.

И пътят му – дай, Боже! – да е светъл.

От нас животът литва – яко дим! –

остава само шепа топла пепел.

 

Мен стига ми надеждица една –

в пространствата край нас несподелими –

из моята неделна тишина

милунка да ви пратя с две-три рими.

 

10 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...