На чаша прилича женското лице,
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е?
И люшват празнични поли цветята,
на залез слънцето ще спре,
и дъжд ще сипне, дъга косите ни ще пипне,
и луди ще хукнем натам - късмет!
Сега, след толкова години,
в двора на дядовата къща,
сред розови домати и буркани -
измити, като войници в редици,
отпиваш второто кафе в десет -
днес може дъжд да завали
и ей, от там дъгата, помниш я, нали...
О, боже мой, каква дъга!
Обади се на децата,
може и да хукнат след дъгата
и после, може би -
О, боже мой, каква дъга!
Защо пък не?
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados