На чаша прилича женското лице,

обхванато от мъжки пръсти 

и мед или пелин - според случая - ще пиеш.

В неделна утрин, двама, на разходка -

какво по-хубаво да е?

И люшват празнични поли цветята, 

на залез слънцето ще спре,

и дъжд ще сипне, дъга косите ни ще пипне,

и луди ще хукнем натам - късмет!

Сега, след толкова години,

в двора на дядовата къща,

сред розови домати и буркани -

измити, като войници в редици,

отпиваш  второто кафе в десет -

днес може дъжд да завали 

и ей, от там дъгата, помниш я, нали...

О, боже мой, каква дъга!

Обади се на децата,

може и да хукнат след дъгата 

и после, може би -

О, боже мой, каква дъга!

Защо пък не?