Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
15 mar 2012, 18:51

Неделно утро

  Poesía
2.6K 1 11

 

 

Неделно утро, улицата спи,

а слънцето усмихва се сънливо.

Във стаята е много, много тихо,

кафето недокоснато изстива.

Една самотна чаша аромат,

подправена със спомени и липси,

когато е за двама - благодат,

проклятие, когато е единствена!

Неделно утро, стаята мълчи,

намирам сили пак да я усмихна,

навярно тя ще може да прости,

далечните ми, неприлични мисли.

Една самотна чаша аромат

очаква вече топлите ми устни,

бих искала да бъде благодат...

Но тази чаша още е безвкусна.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0