Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
15 mar 2012, 18:51

Неделно утро

  Poesía
2.6K 1 11

 

 

Неделно утро, улицата спи,

а слънцето усмихва се сънливо.

Във стаята е много, много тихо,

кафето недокоснато изстива.

Една самотна чаша аромат,

подправена със спомени и липси,

когато е за двама - благодат,

проклятие, когато е единствена!

Неделно утро, стаята мълчи,

намирам сили пак да я усмихна,

навярно тя ще може да прости,

далечните ми, неприлични мисли.

Една самотна чаша аромат

очаква вече топлите ми устни,

бих искала да бъде благодат...

Но тази чаша още е безвкусна.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0