Неделно утро
Неделно утро, улицата спи,
а слънцето усмихва се сънливо.
Във стаята е много, много тихо,
кафето недокоснато изстива.
Една самотна чаша аромат,
подправена със спомени и липси,
когато е за двама - благодат,
проклятие, когато е единствена!
Неделно утро, стаята мълчи,
намирам сили пак да я усмихна,
навярно тя ще може да прости,
далечните ми, неприлични мисли.
Една самотна чаша аромат
очаква вече топлите ми устни,
бих искала да бъде благодат...
Но тази чаша още е безвкусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
