Любихме се две недели.

Две дъждовни капки на стъклото

във едно се бяха слели

и не беше самотно и празно леглото.

Третата неделя спря да вали

и аз излязох да набера цветя.

Ти ме потърси, но не ме откри,

реши, че мигът отлетя.

Аз се прибрах неразбрала,

а после отново беше неделя

и своя букет рано набрала,

аз те чаках в нашата постеля.

Уви и тогава не валеше

и ти си отишъл за книга;

празното легло под мене гореше,

гледах през стъклото без да мигам.

И няма вече дъждовни недели,

а аз се моля пак да завали.

Ти помниш ли как бяхме се слели

или дъждът е отмил всички следи?