2 ago 2014, 19:12  

Неделя

500 0 0

Любихме се две недели.

Две дъждовни капки на стъклото

във едно се бяха слели

и не беше самотно и празно леглото.

 

Третата неделя спря да вали

и аз излязох да набера цветя.

Ти ме потърси, но не ме откри,

реши, че мигът отлетя.

 

Аз се прибрах неразбрала,

а после отново беше неделя

и своя букет рано набрала,

аз те чаках в нашата постеля.

 

Уви и тогава не валеше

и ти си отишъл за книга;

празното легло под мене гореше,

гледах през стъклото без да мигам.

 

И няма вече дъждовни недели,

а аз се моля пак да завали.

Ти помниш ли как бяхме се слели

или дъждът е отмил всички следи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Гьорг Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...