2.08.2014 г., 19:12  

Неделя

503 0 0

Любихме се две недели.

Две дъждовни капки на стъклото

във едно се бяха слели

и не беше самотно и празно леглото.

 

Третата неделя спря да вали

и аз излязох да набера цветя.

Ти ме потърси, но не ме откри,

реши, че мигът отлетя.

 

Аз се прибрах неразбрала,

а после отново беше неделя

и своя букет рано набрала,

аз те чаках в нашата постеля.

 

Уви и тогава не валеше

и ти си отишъл за книга;

празното легло под мене гореше,

гледах през стъклото без да мигам.

 

И няма вече дъждовни недели,

а аз се моля пак да завали.

Ти помниш ли как бяхме се слели

или дъждът е отмил всички следи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Гьорг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...