2.08.2014 г., 19:12  

Неделя

501 0 0

Любихме се две недели.

Две дъждовни капки на стъклото

във едно се бяха слели

и не беше самотно и празно леглото.

 

Третата неделя спря да вали

и аз излязох да набера цветя.

Ти ме потърси, но не ме откри,

реши, че мигът отлетя.

 

Аз се прибрах неразбрала,

а после отново беше неделя

и своя букет рано набрала,

аз те чаках в нашата постеля.

 

Уви и тогава не валеше

и ти си отишъл за книга;

празното легло под мене гореше,

гледах през стъклото без да мигам.

 

И няма вече дъждовни недели,

а аз се моля пак да завали.

Ти помниш ли как бяхме се слели

или дъждът е отмил всички следи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Гьорг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...