Неделя
499
0
0
Любихме се две недели.
Две дъждовни капки на стъклото
във едно се бяха слели
и не беше самотно и празно леглото.
Третата неделя спря да вали
и аз излязох да набера цветя.
Ти ме потърси, но не ме откри,
реши, че мигът отлетя.
Аз се прибрах неразбрала,
а после отново беше неделя
и своя букет рано набрала,
аз те чаках в нашата постеля.
Уви и тогава не валеше
и ти си отишъл за книга;
празното легло под мене гореше,
гледах през стъклото без да мигам.
И няма вече дъждовни недели,
а аз се моля пак да завали.
Ти помниш ли как бяхме се слели
или дъждът е отмил всички следи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Гьорг Все права защищены
