8 may 2010, 22:51

Неделя

  Poesía
6.8K 0 11

Неделно утро. Сладка тишина.

Кафе в леглото и блажена леност.

Промъква се искрица светлина

страхливо през пердетата дантелени.

Блести в очите. Топла и добра.

Ухае теменужено постелята.

Намига от стената календар,

белязан от червеното в неделята.

А тя... изтича. Сякаш е сълза.

Изплъзва се смутено между пръстите.

Закуската. Разходката. Пазар.

И мигове, невероятно къси.

Почивка. Телевизия. И смях.

Отвън врабченце с вятъра споделя.

Опитах да го хвана. Не успях.

Отиде си и то като неделята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаете ли побликувах този стих не за да плагятствам а защото много
    обичам Пушкин правя го в памет на великия руски поет
  • Благодаря и за поздравите, и за прекрасните емоции! Ще ги повторим догодина! Непременно!
  • Страхотно стихотворение, Нели! А как само го изрецитира на литературното четене...беше невероятна!
    Честит рожден ден, на патерица!
  • Ех,знаеш ли каква мъка ми е да ставам в понеделник!
  • Чудесно е!
    Успех ти желая !

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...