8 may 2010, 22:51

Неделя 

  Poesía
6445 0 11

Неделно утро. Сладка тишина.

Кафе в леглото и блажена леност.

Промъква се искрица светлина

страхливо през пердетата дантелени.

Блести в очите. Топла и добра.

Ухае теменужено постелята.

Намига от стената календар,

белязан от червеното в неделята.

А тя... изтича. Сякаш е сълза.

Изплъзва се смутено между пръстите.

Закуската. Разходката. Пазар.

И мигове, невероятно къси.

Почивка. Телевизия. И смях.

Отвън врабченце с вятъра споделя.

Опитах да го хвана. Не успях.

Отиде си и то като неделята.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??